1.Забравил колоните да включа,

наслаждавам се на таланта ти изящен.

С нежност пръстите ти се разхождат,

на длани върху органа подпрени,

по клавишите потъват.

2. Тоновете в тишина се чуват,

шепот в съзнанието дълбоко.

Нотите пред очите плуват,

Бах редят ръце нежни,

красота не сал външна се показва,

иде в яснота от отвътре.

3. Талантът изображение поражда,

красотата виждам в миг кратък,

дълъг е сякаш вечност цяла.

Няма нужда колоните да пускам,

забравил за звук в музиката твоя,

по културата на изображенията облян.

4.Върху трите реда на органа църковен,

творението за пореден път без звук реди се.

Споменът за този миг ще е вековен,

в храм без звук как вярата ехтеше,

как душата ти твори,

Как духът във Вярата стоеше.

5.Сетне сещам се, че звукът отсъства,

Пусна ме магията, Дето хванала ме беше.

Пуснах колоните на изпълнени велико,

не сал го вече чух,

сърцето ми със теб във храма беше.