23 июн. 2007 г., 01:21

Там

977 0 5

Там

Морето е най-близко с мен когато,
остана сам сред кротките вълни.
И гларусите - спътници и братя,
помагат на Покоя да звъни.

Морето е и ... най-далеч тогава.
Далеч е. На една невръстна длан.
И спомени - неокосената морава
на детството ми - взимат свойта дан.

Години сме прекарали съвместно.
Да го обичам ли? Или?... Не знам.
Но мога да призная честно,
че винаги ще се завръщам! Там.

Морето е тъй близко с мен когато...

23 Юни 2002, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • няма как да е иначе. няма как
  • Ех , това море винаги се връщаме край него , но не успях да да бъдем единни когато то има нужда от нас .Прелестен стих !И другите са същото толкова хубави , но този просто пленява .
  • Поздрав за прекрасния стих!
  • Вклинено, морето завинаги остава в сърцето!
    Браво!
  • Няма моряк,който да не се завръща при него!
    Привет!
    Отново хубав стих!
    Поздрави и усмивка!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...