23 июн. 2007 г., 01:21

Там

980 0 5

Там

Морето е най-близко с мен когато,
остана сам сред кротките вълни.
И гларусите - спътници и братя,
помагат на Покоя да звъни.

Морето е и ... най-далеч тогава.
Далеч е. На една невръстна длан.
И спомени - неокосената морава
на детството ми - взимат свойта дан.

Години сме прекарали съвместно.
Да го обичам ли? Или?... Не знам.
Но мога да призная честно,
че винаги ще се завръщам! Там.

Морето е тъй близко с мен когато...

23 Юни 2002, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • няма как да е иначе. няма как
  • Ех , това море винаги се връщаме край него , но не успях да да бъдем единни когато то има нужда от нас .Прелестен стих !И другите са същото толкова хубави , но този просто пленява .
  • Поздрав за прекрасния стих!
  • Вклинено, морето завинаги остава в сърцето!
    Браво!
  • Няма моряк,който да не се завръща при него!
    Привет!
    Отново хубав стих!
    Поздрави и усмивка!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...