Paur (Симеон Дончев)
336 2667
23.06.2007 г., 1:21 ч.

Там 

  Поезия
792 0 5

Там

Морето е най-близко с мен когато,
остана сам сред кротките вълни.
И гларусите - спътници и братя,
помагат на Покоя да звъни.

Морето е и ... най-далеч тогава.
Далеч е. На една невръстна длан.
И спомени - неокосената морава
на детството ми - взимат свойта дан.

Години сме прекарали съвместно.
Да го обичам ли? Или?... Не знам.
Но мога да призная честно,
че винаги ще се завръщам! Там.

Морето е тъй близко с мен когато...

23 Юни 2002, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • няма как да е иначе. няма как
  • Ех , това море винаги се връщаме край него , но не успях да да бъдем единни когато то има нужда от нас .Прелестен стих !И другите са същото толкова хубави , но този просто пленява .
  • Поздрав за прекрасния стих!
  • Вклинено, морето завинаги остава в сърцето!
    Браво!
  • Няма моряк,който да не се завръща при него!
    Привет!
    Отново хубав стих!
    Поздрави и усмивка!
Предложения
: ??:??