Там, в гънката – където дланта ти се свива,
една песъчинка на топло се скрива.
Тя кротко и питащо се взира в очите ти
и търси да се открие в... мечтите ти.
И все по-навътре се впива в твоята кожа,
защото усеща как вече без тебе не може.
Проблясва и тихичко там си почива,
и топлината от теб жадно попива...
Там, в гънката – където дланта ти е свита,
една песъчинка дълбоко е скрита.
© Илзе Енчева Все права защищены
Сега пак!