24 янв. 2024 г., 13:20

Там дето дядо точеше косата 

  Поэзия
206 6 2

Гърми отново дядовата пушка
и вятърът си пръска гордостта,
високо там, където се обръща
небето над заспалите жита.

И въпреки че дядо си замина,
от хиляди години, като сън,
аз още чувам нощем зад комина
как дядо вика гълъбите вън…

И стъпва той самичък по тревата.
И пеят сякаш всички небеса!
Там, дето дядо точеше косата.
И ставаха безкрайни чудеса!

© Георги Ревов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Днес се запознавам със стихотворенията ти и съм впечатлена! Чудесно пишеш, овладяно и на пръв поглед леко. Отивам да погледна и другите произведения, които съм пропуснала.
  • Носталгия по отминалото време. Хареса ми!
Предложения
: ??:??