Там дето дядо точеше косата
Гърми отново дядовата пушка
и вятърът си пръска гордостта,
високо там, където се обръща
небето над заспалите жита.
И въпреки че дядо си замина,
от хиляди години, като сън,
аз още чувам нощем зад комина
как дядо вика гълъбите вън…
И стъпва той самичък по тревата.
И пеят сякаш всички небеса!
Там, дето дядо точеше косата.
И ставаха безкрайни чудеса!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ревов Все права защищены
