Там дето дядо точеше косата

24 ene 2024, 13:20

Poesía

169 6 2

Гърми отново дядовата пушка
и вятърът си пръска гордостта,
високо там, където се обръща
небето над заспалите жита.

И въпреки че дядо си замина,
от хиляди години, като сън,
аз още чувам нощем зад комина
как дядо вика гълъбите вън…

И стъпва той самичък по тревата.
И пеят сякаш всички небеса!
Там, дето дядо точеше косата.
И ставаха безкрайни чудеса!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2024-04-06T21:00:40+03:00

Днес се запознавам със стихотворенията ти и съм впечатлена! Чудесно пишеш, овладяно и на пръв поглед леко. Отивам да погледна и другите произведения, които съм пропуснала.
Петър1 (Петър Димитров)

2024-01-25T14:57:25+02:00

Носталгия по отминалото време. Хареса ми!