Гърми отново дядовата пушка
и вятърът си пръска гордостта,
високо там, където се обръща
небето над заспалите жита.
И въпреки че дядо си замина,
от хиляди години, като сън,
аз още чувам нощем зад комина
как дядо вика гълъбите вън…
И стъпва той самичък по тревата.
И пеят сякаш всички небеса!
Там, дето дядо точеше косата.
И ставаха безкрайни чудеса!
© Георги Ревов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
