Още помня какво ми казваше
или как се смеехме на плоски шеги.
Толкова близо до сърцето
и толкова обич, която не успях да ти дам.
Далеч от всяка болка,
ние бяхме там...
Усещайки всеки дъх на пролетта...
Отвъд погледи чужди...
И нищо друго нямаше значение...
те не ни бяха нужни.
Имахме всичко, за което сме мечтали,
а ние никога не спряхме да мечтаем,
както винаги било е...
В приказките за любов, които знаем.
Аз още помня твоите усмивки,
носталгия по отминалите дни.
Сега бъди щастлив, Любими,
и ще ме виждаш със сърцето, не с очи.
© Стеси Все права защищены