20 сент. 2013 г., 21:29

Там, на улицата

585 0 2

Най скъпото продадох там
без грам срам.


Знам никой друг не би го направил
кой за себе си би забравил?

Сега без болка напред продължавам
на никой нищо не обещавам.

Дадох всичко от което може да боли
в мен сърцето вече не тупти.

Окото ми няма да трепне
дори смъртта в ухото да ми шепне.

На улицата железен ако не си
по-добре на петите плюй си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря
  • Кой за себе си би забравил....Така е! Поздрав отново за хубавия стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...