20.09.2013 г., 21:29

Там, на улицата

580 0 2

Най скъпото продадох там
без грам срам.


Знам никой друг не би го направил
кой за себе си би забравил?

Сега без болка напред продължавам
на никой нищо не обещавам.

Дадох всичко от което може да боли
в мен сърцето вече не тупти.

Окото ми няма да трепне
дори смъртта в ухото да ми шепне.

На улицата железен ако не си
по-добре на петите плюй си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря
  • Кой за себе си би забравил....Така е! Поздрав отново за хубавия стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...