Sep 20, 2013, 9:29 PM

Там, на улицата

578 0 2

Най скъпото продадох там
без грам срам.


Знам никой друг не би го направил
кой за себе си би забравил?

Сега без болка напред продължавам
на никой нищо не обещавам.

Дадох всичко от което може да боли
в мен сърцето вече не тупти.

Окото ми няма да трепне
дори смъртта в ухото да ми шепне.

На улицата железен ако не си
по-добре на петите плюй си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огън All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря
  • Кой за себе си би забравил....Така е! Поздрав отново за хубавия стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...