30 нояб. 2017 г., 14:06

Там на върха 

  Поэзия » Любовная
844 9 17

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пропуснала съм този великолепен стих за любовта, който сега прибавим към любимите!... Поздравявам те, Гавраиле!
  • Красиво и въздействащо, Гавраил!
  • Ели,какво ли не е правено за Единствената.Понякога заради нея се е променяла историята на цели народи.
    Василка,нека в нас остане само красивото.Тогава и животът ни ще бъде много по приемлив.
    Еси,според мен човек не бива да щади и спестява чувствата си когато обича.Това го прави много щастлив.Дори да е за кратко,заслужава си!
    Велин,винаги ще ми кажеш нещо насърчително което отключва вдъхновението.Благодаря ти приятелю!
  • Владо,винаги се стремя на финала да кажа най- важното,запомнящото се.Благодаря ти че винаги те чувствам до мен.
    Младен,винати намираш онзи кодиран смисъл,който определя съдържанието на творбата.Изразено точно и насърчително.
    Пепи,винаги съм смятал че има Една,незабравима.
    Ангел,колко стихове са написани за нея и колко сонати изпети.
    Рени,страхотен стих!
    Нищо друго не може да се каже освен"възхищение"
    Написано е на твоят невероятен стил.Настръхвам и отново гледам Върха.
    Ще стигна
    дори с очи ослепени
    сърцето знам
    ще стане жарава
    саркофаг-стъкленица
    с устни кървящи
    едва ще докосна
    дъхът ми ще върне
    любимата Жрица.
    Караш ме да се чувствам като осмокласник!
    Стойчо,приятно ми е да те видя на моята страница.Винаги ценя твоето мнение.
    Маргарита,винаги намираш подходящата насърчителна дума.
    Виолета,може би така сме устроени.Да имаме върхове и падини в живота.Но най-високият връх винаги се запомня!
    Съни,изключително точно си се изразила"огнено кълбо".Остава неизлечими следи.
  • Прекрасно е, Гавраил! Не поздравления, Възхищения!
  • Много ми хареса! Благословени са тези, които са имали възможността да срещнат тази любов. Поздравления, Гавраиле!
  • Красиво изразени чувства. Поздрави!
  • Огнени думи за Единствената!
    Не всеки е достигнал този връх в любовта...
    Харесах и оцених по достойнство.
  • Вихър от емоции и страст!
    Огнено кълбо, което обгръща всичко около
    себе си.Не на всеки е дадено да изживее онази, голямата,
    неповторимата! И незаменима Любов! Поздравления, Гавраиле!!!
  • Пази я винаги в сърцето,
    щом за теб е тя една.
    Ако няма светлина в небето.
    Тя за теб ще се превърне и в луна.
    Поздрави
  • Супер!
  • Красиви чувства...
    Поздравления,Гавраил!
  • Бях там

    Мъртва съм, а все още те дишам…
    Жаднее кожата за онзи дъх..
    Мъртва съм, а още те обичам
    и гледам все към онзи Връх……

    Някъде там където Върхът целува Слънцето..
    Не виждаш, ноо…….. знай - това не е Връх
    Бях там, толкова близо! - близо до Слънцето -
    Пепелище е. И дом е последен на Първата кръв.

    Не гледай нагоре, ще ослепееш от блясък -
    Любовта леденее в кристален лазур.
    Там стъпиш ли – оглушал би от крясък
    Сърцето ти там - се превръща във сгур …..

    Фатална – без накит застинала Жрица -
    обледена Царица, с кървав рубин във ръце
    Любовта – в саркофаг-стъкленица -
    Палачът - тъй хищен за трофей от Сърце.

    Мъртва съм, а се щурам сред мокри мъгли……
    Жадна съм - край няма тази пустиня………
    Жива съм, а мъртвецът отвътре мълви
    - Върни ми сърцето - Рубинът в” онази” Богиня.

    Към Върха се отправям - по-мъртва от всякога
    Любовта се оказа – Сянка вградена, на булка!

    Рене
  • Хубава любов истинска !Поздрави Гавраиле!
  • Е, прекрасно посвещение на единствената, голямата любов!
  • Чудесно стихотворение. И без лемата на Макс Цорн е ясно, че има максимален елемент в любовта - единствената голяма любов. Щастливи са, които я срещат, най-малкото защото могат да я възпеят в стих. Поздрав!
  • Много хубав финал:
    "Живот отминаващ
    като бързей в скала
    вкаменени скрижали
    по билата събирах
    но за мен си остана
    в сърцето една."

    Поздравления, Гавраиле!
Предложения
: ??:??