Nov 30, 2017, 2:06 PM

Там на върха

  Poetry » Love
2.3K 9 16

Какво видях в теб?

Дали очи причудливи

алабастър в сноп светлина

косите смолисти

едва разпилени

влажните устни

които шепнат едва.

Докоснах те.

Отприщих стихия

в нея потънах

секнах с дъха

опитах от себе си

буря да скрия

но тя ме погълна

и стигнах върха.

Там на върха

триумф ли постигнах?

Живот отминаващ

като бързей в скала

вкаменени скрижали

по билата събирах

но за мен си остана

в сърцето една.

 

Ноември, 2017

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пропуснала съм този великолепен стих за любовта, който сега прибавим към любимите!... Поздравявам те, Гавраиле!
  • Красиво и въздействащо, Гавраил!
  • Ели,какво ли не е правено за Единствената.Понякога заради нея се е променяла историята на цели народи.
    Василка,нека в нас остане само красивото.Тогава и животът ни ще бъде много по приемлив.
    Еси,според мен човек не бива да щади и спестява чувствата си когато обича.Това го прави много щастлив.Дори да е за кратко,заслужава си!
    Велин,винаги ще ми кажеш нещо насърчително което отключва вдъхновението.Благодаря ти приятелю!
  • Владо,винаги се стремя на финала да кажа най- важното,запомнящото се.Благодаря ти че винаги те чувствам до мен.
    Младен,винати намираш онзи кодиран смисъл,който определя съдържанието на творбата.Изразено точно и насърчително.
    Пепи,винаги съм смятал че има Една,незабравима.
    Ангел,колко стихове са написани за нея и колко сонати изпети.
    Рени,страхотен стих!
    Нищо друго не може да се каже освен"възхищение"
    Написано е на твоят невероятен стил.Настръхвам и отново гледам Върха.
    Ще стигна
    дори с очи ослепени
    сърцето знам
    ще стане жарава
    саркофаг-стъкленица
    с устни кървящи
    едва ще докосна
    дъхът ми ще върне
    любимата Жрица.
    Караш ме да се чувствам като осмокласник!
    Стойчо,приятно ми е да те видя на моята страница.Винаги ценя твоето мнение.
    Маргарита,винаги намираш подходящата насърчителна дума.
    Виолета,може би така сме устроени.Да имаме върхове и падини в живота.Но най-високият връх винаги се запомня!
    Съни,изключително точно си се изразила"огнено кълбо".Остава неизлечими следи.
  • Прекрасно е, Гавраил! Не поздравления, Възхищения!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...