Там някъде дълбоко в мен...
Там някъде дълбоко в мен звучат
на детството възторжените ноти.
Напомнят ми, че някога светът
не се въртеше с тези обороти.
И всеки миг бе пълно изживян
и тъй различен в свойта хаотичност,
когато всяка мисъл беше блян
и търсех своя смях, а не практичност.
Звънтят и шепнат ми за онзи дъжд,
внезапно плиснал се в нозете боси.
За зрялата под знойно слънце ръж.
За аромата, който с люляка се носи.
За ромона на малката река,
снага извила гордо над Пирина.
За бялото кокиче над снега,
напомнящо, че зимата отмина.
За гроздето под старата асма
и сладостта на алените дини.
За чувството на кротка самота,
докато реех взор сред небесата сини.
За лятото, потънало в мечти
от музиката тиха на щурчето.
За всичките онези чудни дни,
които тъй са скъпи на сърцето...
Звучат дъблоко - някъде във мен
нашепват ми във нощите безлунни
и в хода на препускащия ден,
че живи са мечтите многострунни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
