megans (Магдалена Василева)
108 818
17.09.2008 г., 11:12 ч.

Там някъде дълбоко в мен... 

  Поезия » Философска
755 1 9

Там някъде дълбоко в мен звучат

на детството възторжените ноти.

Напомнят ми, че някога светът

не се въртеше с тези обороти.

 

И всеки миг бе пълно изживян

и тъй различен в свойта хаотичност,

когато всяка мисъл  беше блян

и търсех своя смях, а не практичност.

 

Звънтят и шепнат ми за онзи дъжд,

внезапно плиснал се в нозете боси.

За зрялата под знойно слънце ръж.

За аромата, който с люляка се носи. 

За ромона на малката река,

снага извила гордо над Пирина.

За бялото кокиче над снега,

напомнящо, че зимата отмина.

За гроздето под старата асма

и сладостта на алените дини.

За чувството на кротка самота,

докато реех взор сред небесата сини.

За лятото, потънало в мечти

от музиката тиха на щурчето. 

За всичките онези чудни дни,

които тъй са скъпи на сърцето...

 

Звучат дъблоко - някъде във мен

нашепват ми във нощите безлунни

и в хода на препускащия ден,

че живи са мечтите многострунни...

 

© Магдалена Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??