Там някъде дълбоко в мен звучат
на детството възторжените ноти.
Напомнят ми, че някога светът
не се въртеше с тези обороти.
И всеки миг бе пълно изживян
и тъй различен в свойта хаотичност,
когато всяка мисъл беше блян
и търсех своя смях, а не практичност.
Звънтят и шепнат ми за онзи дъжд,
внезапно плиснал се в нозете боси.
За зрялата под знойно слънце ръж.
За аромата, който с люляка се носи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up