Там някъде отгоре... Светлина си... и Любов...
Там някъде отгоре...
Светлина си...
и Любов...
В памет на Рая....
Преди година само беше още с нас.
Да, знаеме, че дните ни са преброени,
но толкоз малко бяха отредени!
Изтръпнахме шокирани, сломени,
замръзнахме във ступор и без глас...
Преди година само беше още с нас...
Преди година само беше ярко цвете,
разцъфнало, уханно, диво, нежно ...
Летеше заедно със ветровете,
прегърнала мечтите си безбрежни
да търсиш брода между световете...
Преди година само беше ярко цвете...
Преди година само търсеше любов.
Копнееше, жадуваше, обичаше,
през облаци и вихри тичаше,
безумно се раздаваше и вричаше,
че вечно ще си негова – „до гроб”...
Преди година само търсеше любов...
Сега си там... Там някъде отгоре.
Звездичката, намигаща за „лека нощ”,
усмихнатото облаче и птицата във полет,
дъгата с пъстроцветния разкош
и още в сънищата идваш да говорим...
Сега си там, във вечността и любовта...
Там някъде отгоре...
Светлина си...
и Любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Все права защищены
