10 нояб. 2022 г., 10:44

Там под ребрата

422 0 0

Имаш ли своята болка  отвътре?

Сещаш ли, как дълбае подред?

Раната храниш ли с мисли за утре?

Държиш ли се още, или си вечно нащрек?

 

Пръсти забива ли в нея врагът ти?

Или превързва я с благи слова?

Невидими духове кръжат над плътта ти,

с укор посипали твойта следа.

 

Как я лекуваш или просто търпиш?

Животът отсъжда и накланя везната!

В своята горест незрима болиш

в изгарящ пожар, там… под ребрата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....