10 нояб. 2022 г., 10:44

Там под ребрата

424 0 0

Имаш ли своята болка  отвътре?

Сещаш ли, как дълбае подред?

Раната храниш ли с мисли за утре?

Държиш ли се още, или си вечно нащрек?

 

Пръсти забива ли в нея врагът ти?

Или превързва я с благи слова?

Невидими духове кръжат над плътта ти,

с укор посипали твойта следа.

 

Как я лекуваш или просто търпиш?

Животът отсъжда и накланя везната!

В своята горест незрима болиш

в изгарящ пожар, там… под ребрата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...