10.11.2022 г., 10:44

Там под ребрата

418 0 0

Имаш ли своята болка  отвътре?

Сещаш ли, как дълбае подред?

Раната храниш ли с мисли за утре?

Държиш ли се още, или си вечно нащрек?

 

Пръсти забива ли в нея врагът ти?

Или превързва я с благи слова?

Невидими духове кръжат над плътта ти,

с укор посипали твойта следа.

 

Как я лекуваш или просто търпиш?

Животът отсъжда и накланя везната!

В своята горест незрима болиш

в изгарящ пожар, там… под ребрата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...