18 нояб. 2006 г., 20:53

Там ще бъда...

1.2K 0 0

Там ще бъда аз,ще те закрилям
като птица в небосвода -
свобода ще ти дарявам!
Като нежно цвете аз ще те поливам
във загадъчна страна ще те посея.
Ще те обичам до полуда,
като слънчев лъч над теб ще грея!
Не ще допусна облачно във теб да бъде,
не искам буря тебе да застигне,
а ден и нощ за обич да копнееш.
Ти копнееш - аз дарявам,
ти мечтаеш - аз осъществявам
ти тъжиш - с любов те сгрявам,
ти си жар - а аз съм огън
единствено за тебе греещ!!!
И моля се поне искрица в тебе да попадне
изгори ме,в пепел превърни ме,
пак ще съм до тебе!
Пак ще те дарявам,
пак с любов ще те отравям...
Пак ще те опиянявам!!!
Изпий ме - аз съм твоята отрова
с греховни ласки обсипи ме!
И моли се!
Аз съм твоята молитва!
Нарисувай ме - за теб ще съм палитра!
Докосни се ти до нежната ми кожа,
пожелай ме и кажи,че можеш!
Изваяй лекото ми тяло,
превърни ме във звезда сияйна
и единствено за теб ще грея!
В мрака ще те наставлявам...
няма да допусна да избягаш!!!
Паднеш ли - аз пак ще те намеря
там ще бъда аз,ще те закрилям
там ще бъда аз - ще те обичам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....