Там съм сама
Пилееш сълзи, пилееш слова.
Чакаш ме в мрака, а там съм сама.
Сама съм и себе си чакам,
да се открия, да се прегърна,
а време протакам.
За спомени свидни копнее сърцето,
умът ми разлиства забравено време.
От старите снимки ме гледаха бръчки,
бръчки от старост и поглед на мъдрост.
Сълзите се стичат бавно полека
и прави сърцето на душата пътека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любов Никифорова Все права защищены
