Пилееш сълзи, пилееш слова.
Чакаш ме в мрака, а там съм сама.
Сама съм и себе си чакам,
да се открия, да се прегърна,
а време протакам.
За спомени свидни копнее сърцето,
умът ми разлиства забравено време.
От старите снимки ме гледаха бръчки,
бръчки от старост и поглед на мъдрост.
Сълзите се стичат бавно полека
и прави сърцето на душата пътека.
© Любов Никифорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
