Там съм сама
Пилееш сълзи, пилееш слова.
Чакаш ме в мрака, а там съм сама.
Сама съм и себе си чакам,
да се открия, да се прегърна,
а време протакам.
За спомени свидни копнее сърцето,
умът ми разлиства забравено време.
От старите снимки ме гледаха бръчки,
бръчки от старост и поглед на мъдрост.
Сълзите се стичат бавно полека
и прави сърцето на душата пътека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
