Там в България, едно детенце плаче,
обвито с вълнено шалче, в къща от шубраци
скрита на горското поле, плаче и сълзите
в бездънна яма се стичат, затулена от скръб голяма!
Силен глад измъчва детето, а младата майка,
наглед бледа и болнава, с целувка стопля негово челце,
бди над своето чедо и болежките преглъща,
детските коси гали и топло го прегръща!...
В гърдите свои го притиска, от ръце го не изпуща,
и нежно детето люшка, ала бедната майчица мълчи!
Дума не обелва, че бъдещето смътно я потиска,
чуди се как гладът му да утоли, като няма веч пари... ...