15 июл. 2014 г., 11:19

Тананикам тази сутрин 

  Поэзия » Любовная
740 1 6

Тананикам тази сутрин

 

Обличам си жълтата рокля,

оная с цвят на лимон.

Мушици и слънчеви зайчета

мигом се влюбват във нея, вкопчват се –

имам нови миниатюрни копчета

мадам Шанел и Буш(е)рон.

 

Искам да ме види не само

злата мащеха от амалгамата,

не само пенсионерките на оградата,

бояджията в избелелия гащеризон

и антрацитен поглед,

шофьорите на скучни камиони за кренвирши

 

Искам всички статисти да ми завидят –

имам слънчева рокля и лунен поглед,

очите ми те познават между малките хора,

привличам с нещо. За тях е загадъчност.

Прелитам над разстояния с чувство –

стигам до теб!

 

Ловецът спасява Снежанка от малките хора.

(Ловецът е граф, има бял кон и мечти).

Събуждам се не просто жена,

а любима на горския цар... от тоя приказен end

времето ще спре да тиктака. Вечността

се протяга у мен, forever.

 

Жълтата рокля – тотем на света

зад завесата на строгия разум.

Утрото - същински бард от Прованс,

запява. Тананикам, пренавита от радост.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??