Тананикам тази сутрин
Тананикам тази сутрин
Обличам си жълтата рокля,
оная с цвят на лимон.
Мушици и слънчеви зайчета
мигом се влюбват във нея, вкопчват се –
имам нови миниатюрни копчета
мадам Шанел и Буш(е)рон.
Искам да ме види не само
злата мащеха от амалгамата,
не само пенсионерките на оградата,
бояджията в избелелия гащеризон
и антрацитен поглед,
шофьорите на скучни камиони за кренвирши
Искам всички статисти да ми завидят –
имам слънчева рокля и лунен поглед,
очите ми те познават между малките хора,
привличам с нещо. За тях е загадъчност.
Прелитам над разстояния с чувство –
стигам до теб!
Ловецът спасява Снежанка от малките хора.
(Ловецът е граф, има бял кон и мечти).
Събуждам се не просто жена,
а любима на горския цар... от тоя приказен end
времето ще спре да тиктака. Вечността
се протяга у мен, forever.
Жълтата рокля – тотем на света
зад завесата на строгия разум.
Утрото - същински бард от Прованс,
запява. Тананикам, пренавита от радост.
© Златина Георгиева All rights reserved.
