7 дек. 2015 г., 23:46

Танц 

  Поэзия
265 0 2

Един усмихнат лист

от клона се отрони.

Пое си дъх

и виж -

сърцето се отвори.

В танц нежен

той се вля

и бе така

свободен,

че другите листа

се пуснаха

от клоните.

В хармония омайна

се срещнаха -

едва сега.

Видяха се,

разбраха се,

запяха песента,

чиито ноти бяха

до днес.

Съседи по неволя,

братя по съдба.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??