Един усмихнат лист
от клона се отрони.
Пое си дъх
и виж -
сърцето се отвори.
В танц нежен
той се вля
и бе така
свободен,
че другите листа
се пуснаха
от клоните.
В хармония омайна
се срещнаха -
едва сега.
Видяха се,
разбраха се,
запяха песента,
чиито ноти бяха
до днес.
Съседи по неволя,
братя по съдба.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
