19 апр. 2011 г., 19:45

Танц

907 0 0

Вдъхновено от спектакъла „ Натемия” (НАТФИЗ) 

 

Нима ръцете ми не са

за тялото ти огнено длето?

Нима не мога да те задоволя?

Аз съм почва, ти - жадно зърно!

 

Нима като стоиш там –

на сцената, в мрак обвита,

залата не е слънчев храм?

Ще те разчупя като мека пита!

 

Нима в този буен танц

погледът ми не ще опита

от теб? И после бесен транс…

Разума никой го сега не пита!

 

Нима когато всичко спре

и ти, в ръкопляскания обвита,

с поглед мен не ще съзреш?

Вече съм личност разбита!

Нима с длани не ще събереш 

душата ми? На парчета тя отлита…

Нима в небето няма да ме съзреш?

Заради тебе аз сега съм птица! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Winston Smith Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...