19 апр. 2011 г., 19:45

Танц

903 0 0

Вдъхновено от спектакъла „ Натемия” (НАТФИЗ) 

 

Нима ръцете ми не са

за тялото ти огнено длето?

Нима не мога да те задоволя?

Аз съм почва, ти - жадно зърно!

 

Нима като стоиш там –

на сцената, в мрак обвита,

залата не е слънчев храм?

Ще те разчупя като мека пита!

 

Нима в този буен танц

погледът ми не ще опита

от теб? И после бесен транс…

Разума никой го сега не пита!

 

Нима когато всичко спре

и ти, в ръкопляскания обвита,

с поглед мен не ще съзреш?

Вече съм личност разбита!

Нима с длани не ще събереш 

душата ми? На парчета тя отлита…

Нима в небето няма да ме съзреш?

Заради тебе аз сега съм птица! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Winston Smith Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...