Вдъхновено от спектакъла „ Натемия” (НАТФИЗ)
Нима ръцете ми не са
за тялото ти огнено длето?
Нима не мога да те задоволя?
Аз съм почва, ти - жадно зърно!
Нима като стоиш там –
на сцената, в мрак обвита,
залата не е слънчев храм?
Ще те разчупя като мека пита!
Нима в този буен танц
погледът ми не ще опита
от теб? И после бесен транс… ...