8 авг. 2017 г., 20:58

Танц

1K 0 3

                                 Не познавам нищо по-кратко от минутите с теб и нищо по-дълго от нощите след това...

 

 

Мигът на нежен танц

                върху жарта

на светещ лунен дансинг

                е безкраен,

подтиснали у себе си

                страстта,

едва докоснати до болка

                се желаем.

Сами сме на Земята

                и сега

всичко губи своето

                значение,

в трио с нас танцува

                светостта

на малкото ни бурно

                приключение.

Редките минути

                на изгаряне

заплащаме с безкрайни

                будни нощи,

през които в себе си

                извайваме

греха на другия

                и нещо още.

Няма ли да има

                край това,

може някога да не

                успеем

да се спрем навреме

                и в една

обич невъзможна

                да се слеем...

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...