Aug 8, 2017, 8:58 PM

Танц

  Poetry » Love
1K 0 3

                                 Не познавам нищо по-кратко от минутите с теб и нищо по-дълго от нощите след това...

 

 

Мигът на нежен танц

                върху жарта

на светещ лунен дансинг

                е безкраен,

подтиснали у себе си

                страстта,

едва докоснати до болка

                се желаем.

Сами сме на Земята

                и сега

всичко губи своето

                значение,

в трио с нас танцува

                светостта

на малкото ни бурно

                приключение.

Редките минути

                на изгаряне

заплащаме с безкрайни

                будни нощи,

през които в себе си

                извайваме

греха на другия

                и нещо още.

Няма ли да има

                край това,

може някога да не

                успеем

да се спрем навреме

                и в една

обич невъзможна

                да се слеем...

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...