8.08.2017 г., 20:58

Танц

1K 0 3

                                 Не познавам нищо по-кратко от минутите с теб и нищо по-дълго от нощите след това...

 

 

Мигът на нежен танц

                върху жарта

на светещ лунен дансинг

                е безкраен,

подтиснали у себе си

                страстта,

едва докоснати до болка

                се желаем.

Сами сме на Земята

                и сега

всичко губи своето

                значение,

в трио с нас танцува

                светостта

на малкото ни бурно

                приключение.

Редките минути

                на изгаряне

заплащаме с безкрайни

                будни нощи,

през които в себе си

                извайваме

греха на другия

                и нещо още.

Няма ли да има

                край това,

може някога да не

                успеем

да се спрем навреме

                и в една

обич невъзможна

                да се слеем...

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...