14 дек. 2010 г., 12:57

Танц край морето

897 0 4

Воднеят очите ти - синьо море,

но в транс нестинарски оставам.

И чакам - билков букет да сбереш

за босотата ми - със следи от жарава.

Намерих за теб най-луди шамани

и поисках за обич обредни танци.

Търсих те влюбено - да ме видиш засмяна,

да накичиш гърдите ми с мидени ланци...

Но пясъкът стине - без наш'те тела.

И болиш... като кожа опарена.

Говоря си с приливно-тъжна вълна

и сама... нижа миди... и ближа рани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Транс... да...
    Въздействаш!
  • Славче, че си плетеница от емоции е безпорно,но според мен е време да бръкнеш в чекмеджето и да извъдиш челета с по-ярки цветове.
    А стиха се нуждае от "ремот".
  • Ох, много ми хареса, Стаси,
    но ми се ще да поработиш още малко върху ритъма.

    (не си длъжна да се съобразиш с мен, ако на теб така ти харесва)
  • Много силно влюбено и тъжно!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...