Воднеят очите ти - синьо море,
но в транс нестинарски оставам.
И чакам - билков букет да сбереш
за босотата ми - със следи от жарава.
Намерих за теб най-луди шамани
и поисках за обич обредни танци.
Търсих те влюбено - да ме видиш засмяна,
да накичиш гърдите ми с мидени ланци...
Но пясъкът стине - без наш'те тела.
И болиш... като кожа опарена.
Говоря си с приливно-тъжна вълна
и сама... нижа миди... и ближа рани.
© Станислава Всички права запазени
Въздействаш!