Поглеждам вън, вали дъждът
и гръм разкъсва небесата
и бяла птица като в сън
танцува в плен на самотата.
Тишина - най-мъдрият поет си ти,
щом стих за тази песен си създала,
която вятърът ще пее до зори,
мечти-криле на птицата е дала.
За да лети... За да танцува...
С очи бадемови и черни...
Тяло извива... Сълза целува...
и на Нощта остава вярна. ...