11 сент. 2008 г., 12:30

Танца на сълзите

614 0 2
Поглеждам вън, вали дъждът
и гръм разкъсва небесата
и бяла птица като в сън
танцува в плен на самотата.

Тишина - най-мъдрият поет си ти,
щом стих за тази песен си създала,
която вятърът ще пее до зори,
мечти-криле на птицата е дала.

За да лети... За да танцува...
С очи бадемови и черни...
Тяло извива... Сълза целува...
и на Нощта остава вярна.

Самотна птица... Леда сковава
сърцето само. И песен тъжна
душата няма без глас изпява...

За да лети... За да танцува...
Затворена във песента си...
Със себе си да се сбогува,
измамена от любовта си.

Танцува танца на сълзите...
Усмивка от сълза нагарча.
Болка събаря света на мечтите,
сърцето в гърдите от мъка прескача...

Крилете без мечтите натежават
и падат бавно в прахта.
Безкрилото и тяло притежава
смъртта - сега на птицата сестра.

И съмва се, вали дъждът
и гръм разкъсва тишината.
И бяла птица като в сън...
погълнаха я небесата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ада Илина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...