Поглеждам вън, вали дъждът
и гръм разкъсва небесата
и бяла птица като в сън
танцува в плен на самотата.

Тишина - най-мъдрият поет си ти,
щом стих за тази песен си създала,
която вятърът ще пее до зори,
мечти-криле на птицата е дала.

За да лети... За да танцува...
С очи бадемови и черни...
Тяло извива... Сълза целува...
и на Нощта остава вярна.

Самотна птица... Леда сковава
сърцето само. И песен тъжна
душата няма без глас изпява...

За да лети... За да танцува...
Затворена във песента си...
Със себе си да се сбогува,
измамена от любовта си.

Танцува танца на сълзите...
Усмивка от сълза нагарча.
Болка събаря света на мечтите,
сърцето в гърдите от мъка прескача...

Крилете без мечтите натежават
и падат бавно в прахта.
Безкрилото и тяло притежава
смъртта - сега на птицата сестра.

И съмва се, вали дъждът
и гръм разкъсва тишината.
И бяла птица като в сън...
погълнаха я небесата.