Танцувах с теб... под дъжда!
„Онази нощ си хванах сълзичка...
Докато лежах вържу безпомощните мечти.
Тогава осъзнах, колко мъка има... колко хора ги боли.
Около мене плачеха безспирно в търсене на малко топлина.
А аз чаках теб да дойдеш, да отвориш входната врата....”
Избягах навън, за да те търся под небето пълно със звезди,
а луната осветяваше ме ярко... Бях като принцесата с мечти.
По лицето ми сълза се спускаше бавно...
А аз върях напред... напред...
Завъртях се три пъти на пръсти...
Влюбен дъжд заваля.
Усетих как паднах в твоите прегръдки.
Намерих те в дъжда.
И всичко беше до забрава. До полунощ и много след това.
Убих студа ти към мен, превърнах го в жарава.
Телата ни танцуваха в едно. Въртяхме се и пак, и пак...
Не чувствахме дори шума от хората... Бяхме сами сред мечтите.
Живот и много повече е сега. Любов – вечна в нощта.
Молитва към теб с мен да останеш...
Последен стих в името на Любовта...
Скрито послание нося...” Да, аз съм... твоята... Съдба!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
