Танцувах с теб... под дъжда!

Even.in.death (Усмивка)
110 145

19.08.2008 г., 12:44 ч.

Поезия » Любовна

844 0 3

„Онази нощ си хванах сълзичка...

Докато лежах вържу безпомощните мечти.

Тогава осъзнах, колко мъка има... колко хора ги боли.

Около мене плачеха безспирно в търсене на малко топлина.

А аз чаках теб да дойдеш, да отвориш входната врата....”

Избягах навън, за да те търся под небето пълно със звезди,

а луната осветяваше ме ярко... Бях като принцесата с мечти.

По лицето ми сълза се спускаше бавно...

А аз върях напред... напред...

Завъртях се три пъти на пръсти...

Влюбен дъжд заваля.

Усетих как паднах в твоите прегръдки.

Намерих те в дъжда.

И всичко беше до забрава. До полунощ и много след това.

Убих студа ти към мен, превърнах го в жарава.

Телата ни танцуваха в едно. Въртяхме се и пак, и пак...

Не чувствахме дори шума от хората... Бяхме сами сред мечтите.

Живот и много повече е сега. Любов – вечна в нощта.

Молитва към теб с мен да останеш...

Последен стих в името на Любовта...

Скрито послание нося...” Да, аз съм... твоята... Съдба!”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.