doubt (Ирина)
51 258
22 мая 2013 г., 10:36

Танцьорка 

  Поэзия
1575 0 9

Под звуците на саксофона важен извива се като пантера черна

и плътските желания подклажда, претръпнала в движенията си древни...

Тя!

Ръцете ù се вият виртуозно, като забравено от векове изкуство,

Косите разпилява и докосва се, облизва устни сякаш сладко вкусва...

Тя!

Разпалва огън със извивки сластни и стъпва боса по сърцата мъжки,

а формите на свещите - прекрасни, изгарят царствено морал, задръжки...

Тя!

Усмихва се и гледа любопитно, приканя Ги със силует отличен,

поклаща ханш с умение завидно... А всичко в нея шепне, че... обича!!!

Не питат Те!

Звучи трънливо саксофонът... и всяка нейна мисъл приглушава.

За Тях е просто черната икона, която с танц мъжете покорява...

А Тя танцува... Като морска фея, във ритъма на мъжките импулси,

напъпила във младост орхидея, която друг не може да откъсне...

Не питат те!

Очите ù дълбоки задават си молитвени въпроси...

А отговорите от тях жестоки към танца на бесилото я носят...

Танцува Тя!

Греховна и самотна, усмихната и дяволски луксозна,

мъжете аплодират я страхотно, жените завистливо сочат, грозно...

Изкуството на тялото ù свято, котира се сред хиляди отрепки,

но те ще гледат нежния ù цвят, а ти откъсваш пъпките ù крехки!

И те ще мислят нейната снага, а ти ще сбъдваш своите фантазии,

когато най усмихва се сама, тогава ще те спре... да те опази!

 

И саксофонът все така звучи, мъжете все така я гледат жадно,

а в гърлото ù болката горчи и чака времето да си открадне...

Една минута с теб на тихо, у дома, сред тишина, без звуци на разврат,

където чува си единствено страха, че ще си тръгнеш като непознат,

където чува само лудостта си и четири минути на любов,

когато може да забрави за греха си и да построи един миг – нов,

където чува тихия ти шепот, без съд и без проточено въже

към избора ù – да е неморален трепет на хиляди неможещи мъже...

В принудата да слуша саксофона, вълшебно да се гърчи в пламен танц.

Не питат те!

За болката огромна. Във светлините приглушени... липсва шанс...

 

Сред хилядите погледи пияни я няма свободата на духа,

във алчните копнежи неживяни не вижда Тя уюта на дома...

Сред димните завеси липсват чувства, в бутилките с уиски няма зов,

а танцът е най-сладкото изкуство, когато споделено е с любов.

© Ирина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прегръщам те за един самотен танц, далеч от светлините на греха ...!
  • Как съм пропуснала това??? Но ето... по- добре късно, отколкото никога! Радвам се отново да ти пратя една приятелска усмивка! Браво!
  • Много стилно, грация и красив танц от една страна.
    Молитвен копнеж за любов от друга.
    Аплодисменти!!!
  • Танцува Тя!...

    сенките под очите и целувам.
    вълнува...харесах
  • "танцът е най-сладкото изкуство, когато споделено е с любов"
    харесах!
  • Мерси Миночка, радвам се, че сзм успяла да предам дзлбочината на думите си
  • Много дълбоко стихотворение!Личи и грацията,копнежа и жаждата за истинска любов!Поздрав!
  • Мерси Танче, радвам се че съм те пренесла на това място...абсолютно реално е Да кажем биографично...
  • Пренесох се там, под звуците на саксофона и цялата "запечатана" в стихотворението грация!
Предложения
: ??:??