Танцьорка
Под звуците на саксофона важен извива се като пантера черна
и плътските желания подклажда, претръпнала в движенията си древни...
Тя!
Ръцете ù се вият виртуозно, като забравено от векове изкуство,
Косите разпилява и докосва се, облизва устни сякаш сладко вкусва...
Тя!
Разпалва огън със извивки сластни и стъпва боса по сърцата мъжки,
а формите на свещите - прекрасни, изгарят царствено морал, задръжки...
Тя!
Усмихва се и гледа любопитно, приканя Ги със силует отличен,
поклаща ханш с умение завидно... А всичко в нея шепне, че... обича!!!
Не питат Те!
Звучи трънливо саксофонът... и всяка нейна мисъл приглушава.
За Тях е просто черната икона, която с танц мъжете покорява...
А Тя танцува... Като морска фея, във ритъма на мъжките импулси,
напъпила във младост орхидея, която друг не може да откъсне...
Не питат те!
Очите ù дълбоки задават си молитвени въпроси...
А отговорите от тях жестоки към танца на бесилото я носят...
Танцува Тя!
Греховна и самотна, усмихната и дяволски луксозна,
мъжете аплодират я страхотно, жените завистливо сочат, грозно...
Изкуството на тялото ù свято, котира се сред хиляди отрепки,
но те ще гледат нежния ù цвят, а ти откъсваш пъпките ù крехки!
И те ще мислят нейната снага, а ти ще сбъдваш своите фантазии,
когато най усмихва се сама, тогава ще те спре... да те опази!
И саксофонът все така звучи, мъжете все така я гледат жадно,
а в гърлото ù болката горчи и чака времето да си открадне...
Една минута с теб на тихо, у дома, сред тишина, без звуци на разврат,
където чува си единствено страха, че ще си тръгнеш като непознат,
където чува само лудостта си и четири минути на любов,
когато може да забрави за греха си и да построи един миг – нов,
където чува тихия ти шепот, без съд и без проточено въже
към избора ù – да е неморален трепет на хиляди неможещи мъже...
В принудата да слуша саксофона, вълшебно да се гърчи в пламен танц.
Не питат те!
За болката огромна. Във светлините приглушени... липсва шанс...
Сред хилядите погледи пияни я няма свободата на духа,
във алчните копнежи неживяни не вижда Тя уюта на дома...
Сред димните завеси липсват чувства, в бутилките с уиски няма зов,
а танцът е най-сладкото изкуство, когато споделено е с любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
