6 июн. 2015 г., 21:31

Танцът на капките

630 0 1

ТАНЦЪТ НА КАПКИТЕ

 

Да,

така

унесено

след дъжд,

капките лудуват

и весело те танцуват

по листата, с жар огнена

настигат се и в ритъм общ се

сливат, за да продължат заедно

натам, а елексирът, който ги опива е

наистина вълшебен и за тържеството на

естеството е потребен, и с порива си обичен

и сърдечен те кръста си ще носят, вечен, земята

за да дарят отново с живот и на това, което ще се

роди среда нужна трябва да създават, защото те го

заслужават, в земя родна да остават с вяра за радост

и труд, и с гордост истинска от това, че кръговратът

ще го бъде не някъде другаде, а тук в най-свидния

им дом, защото затанцуват ли капките заедно,

само тогава би продължила онази светла

наша история заради, която

съществува България.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно е това стихотворение Веси, поздравления, 6+ имаш от мен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...