6.06.2015 г., 21:31

Танцът на капките

626 0 1

ТАНЦЪТ НА КАПКИТЕ

 

Да,

така

унесено

след дъжд,

капките лудуват

и весело те танцуват

по листата, с жар огнена

настигат се и в ритъм общ се

сливат, за да продължат заедно

натам, а елексирът, който ги опива е

наистина вълшебен и за тържеството на

естеството е потребен, и с порива си обичен

и сърдечен те кръста си ще носят, вечен, земята

за да дарят отново с живот и на това, което ще се

роди среда нужна трябва да създават, защото те го

заслужават, в земя родна да остават с вяра за радост

и труд, и с гордост истинска от това, че кръговратът

ще го бъде не някъде другаде, а тук в най-свидния

им дом, защото затанцуват ли капките заедно,

само тогава би продължила онази светла

наша история заради, която

съществува България.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно е това стихотворение Веси, поздравления, 6+ имаш от мен!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....