Танцът на нощта

От сенките изплува красотата,

обляна в светлина лъчиста,

приближи се тихо, летяща над земята,

приземи се бавно, пленяваща и чиста.

Пристигна с аромата на цветята,

с бриза, идващ от морето,

волна затанцува сред полята,

на музика неземна, шептяща от небето.

Скрита в сянката на нощта,

с трепет наблюдавах танца ù безспирен,

с надеждата да не ме види тя,

да се изплаши и да си замине.

Омагьосана от гледката вълшебна,

спотайвах се сред сенки всяка нощ,

движенията плавни с лекота запомнях

и ги репетирах на дневна светлина.

И ето, явих се аз пред нея,

а тя усмихна се, подаде ми ръка,

поведе ме в ритъма безкраен

и затанцувахме танца на нощта.