30.12.2009 г., 23:01

Танцът на нощта

847 0 0

Танцът на нощта

 

От сенките изплува красотата,

обляна в светлина лъчиста,

приближи се тихо, летяща над земята,

приземи се бавно, пленяваща и чиста.

 

Пристигна с аромата на цветята,

с бриза, идващ от морето,

волна затанцува сред полята,

на музика неземна, шептяща от небето.

 

Скрита в сянката на нощта,

с трепет наблюдавах танца ù безспирен,

с надеждата да не ме види тя,

да се изплаши и да си замине.

 

Омагьосана от гледката вълшебна,

спотайвах се сред сенки всяка нощ,

движенията плавни с лекота запомнях

и ги репетирах на дневна светлина.

 

И ето, явих се аз пред нея,

а тя усмихна се, подаде ми ръка,

поведе ме в ритъма безкраен

и затанцувахме танца на нощта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Хо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...