Танцът на нощта
От сенките изплува красотата,
обляна в светлина лъчиста,
приближи се тихо, летяща над земята,
приземи се бавно, пленяваща и чиста.
Пристигна с аромата на цветята,
с бриза, идващ от морето,
волна затанцува сред полята,
на музика неземна, шептяща от небето.
Скрита в сянката на нощта,
с трепет наблюдавах танца ù безспирен,
с надеждата да не ме види тя,
да се изплаши и да си замине.
Омагьосана от гледката вълшебна,
спотайвах се сред сенки всяка нощ,
движенията плавни с лекота запомнях
и ги репетирах на дневна светлина.
И ето, явих се аз пред нея,
а тя усмихна се, подаде ми ръка,
поведе ме в ритъма безкраен
и затанцувахме танца на нощта.
© Николина Хо Всички права запазени