30 dic 2009, 23:01

Танцът на нощта

  Poesía
849 0 0

Танцът на нощта

 

От сенките изплува красотата,

обляна в светлина лъчиста,

приближи се тихо, летяща над земята,

приземи се бавно, пленяваща и чиста.

 

Пристигна с аромата на цветята,

с бриза, идващ от морето,

волна затанцува сред полята,

на музика неземна, шептяща от небето.

 

Скрита в сянката на нощта,

с трепет наблюдавах танца ù безспирен,

с надеждата да не ме види тя,

да се изплаши и да си замине.

 

Омагьосана от гледката вълшебна,

спотайвах се сред сенки всяка нощ,

движенията плавни с лекота запомнях

и ги репетирах на дневна светлина.

 

И ето, явих се аз пред нея,

а тя усмихна се, подаде ми ръка,

поведе ме в ритъма безкраен

и затанцувахме танца на нощта.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Хо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...