Танцът на токчетата
Все тези токчета ме будят
щом в ранно утро проехтят!
Пленени нощни пеперуди
с криле в прозорците пръхтят.
Слухтя и в тъмното се вглеждам,
че този ход разкрепостен
до болка ми напомня прежна
походка в плочника стаен,
когато моето момиче
с усмивка идваше към мен
и крачките ни в такт ритмичен
вървяха в път благословен.
Кварталът с цъфналите кестени,
параклис с мъничко кубе
и най-красивата невеста
ти бе под синьото небе.
Танцуват токчета, не спират
пред входа своя воаяж,
изпълват с мистика ефира
и глъхнат в приказен мираж.
И ми напомнят, че съм онзи
на път изпращал те младеж
да будиш в утрото възторзи
с ей тоз, на токчета, вървеж!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
