Татко, какво си ми донесъл?
Преживях живота си - реки и морета,
пустини знойни, джунгли, блата.
Богатство събирах в душата си клета,
за да мога с обич на Вас да го дам.
Не зная какво със него ще купим.
Не вярвам да стигне за яхта, кола.
Ала ако внезапно сърцето се счупи
със него ще мога да го залепя.
И ето, отново се връщам във къщи,
прашасъл и потен, потънал в тъга.
И странно светят очите ми тъжните
уморено и тихо проблясват в нощта...
пред мен се отваря любимата врата
и пита синът ми:
Татенце, какво си ми донесъл?
Донесох ти себе си, сине.
И Любовта.
"Посветено на всички Майки и Бащи работещи опасни професии."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
