27.07.2017 г., 11:16 ч.

Татко, какво си ми донесъл? 

  Поезия » Философска
324 0 1

Преживях живота си - реки и морета,

пустини знойни, джунгли, блата.

Богатство събирах в душата си клета,

за да мога с обич на Вас да го дам.

 

Не зная какво със него ще купим.

Не вярвам да стигне за яхта, кола.

Ала ако внезапно сърцето се счупи

със него ще мога да го залепя.

 

И ето, отново се връщам във къщи,

прашасъл и потен, потънал в тъга.

И странно светят очите ми тъжните

уморено и тихо проблясват в нощта...

 

пред мен се отваря любимата врата

и пита синът ми:

Татенце, какво си ми донесъл?

 

Донесох ти себе си, сине.

И Любовта.

 

"Посветено на всички Майки и Бащи работещи опасни професии."

© Ангел Милев Всички права запазени

След една командировка бащата на един мой приятел се завърна от далечно пътуване.
Уморен, запотен, с огромни странно светещи очи.
Приятелят ми - малко 5-годишно момче го попитал както всеки път: Тате, какво си ми донесъл?
Усмихнал се тъжно баща му и ми казал: поне успях да се върна при теб! 
На следващата командировка не успя.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??