TATKO / на баща ми с любов /
TATKO
/ на баща ми с любов /
Татко, днес остаряваш с година
и побелели са вече косите...
Моето детство, знам, отдавна отмина,
но нали съхранихме мечтите.
Помниш ли как ме водеше сутрин за риба
и ме учеше да я ловя ”на ръка”,
а вечер, край малката прашна камина,
как разказваше истории ти за света.
Как ме научи да чета Достоевски
и да се възхищавам на големи поети.
Как чело да скланям пред Ботев и Левски
и да редя своите думи в куплети.
Помниш ли как двамата с мама
ме карахте да се смея със глас.
За мен, да знаеш, по-хубави няма
от спомените за тези мигове с вас...
Татко, днес остаряваш с година
и побелели са вече косите...
Моето детство, знам, отдавна отмина,
но нали твоят внук днес върви по следите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мими Иванова Все права защищены
